* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян
лежал е девет години
от тежка болест незнайна
на десетата година
майка му го запита:
- Що лежиш, майко, що болиш?
Какви си грехове сторил?
Стоян на майка си думаше:
- Знаеш ли, майко, помниш ли,
когато бяхме овчари,
помниш ли, майко, сушата,
подир сушата - кишата
като ни овцете измряха,
а кучетата - побесняха?
Тогаз се, майко, събрахме
от девет къшли овчари,
хайдутлук, майко, да правим.
Вярна се клетва заклехме
на пръв Велики четвъртък,
в гората да си отидем,
пръв който срещнем
главата да му срежем,
ножове да си накървим.
Минахме поле широко,
поехме гора зелена,
насред пътя зетя срещнахме,
зетя ми, още сестра ми,
мъжко си дете носеха
и му се много радваха.
Ази се чудом почудих,
ако зетя заколим,
сестра вдовица остава;
ако сестрата заколим
дете сираче остава.
Най-после вземах детето
та му главата отрязах,
буен си огън накладох
та си майка му накарах
да гледа и песни да пее,
та си баща му накарах
да гледа с кавал да свири.
От там си, майко, тръгнахме.
Сред гората срещнахме
една ми сватба голяма,
булката сватба дареше,
зетя вино наливаше.
За мене, майко, вино не стигна,
за мене дарба нямаше.
От там си, майко, тръгнахме,
другари ми се присмяха:
- Стояне, баш хайдутино,
сладко ли беше виното,
дай да видим дарбата?
Че ази се люто разсърдих,
назад се, майко, върнахме
и си сватбата стигнахме,
та си сватбари кайдисахме.
Оставихме само булката,
булката и младоженеца,
за два ги бука вързахме,
за два ми бука близнака,
със очи да се гледат,
със ръце да се не стигат.
Оттам си, майко, тръгнахме.
Ходихме девет година,
на десетата година
покрай буките минахме -
две лози за изникнали
и пак си върхове заплели.
Че ази си ножа извадих,
лозите отдолу отрязах,
от лози кърви текнаха.
От тогаз, мале, майно ле,
люта ме треска затресе...
- Стояне, сине Стояне,
девет годин си лежал
и още толкоз да лежиш,
за тия тежки грехове!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021