* * *

Хайдушки грях

Тръгнали Рада и Стоян
на гости да си отидат,
на гости и на одръки,
деветгодишно повратки.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Седнали да си почиват,
по малко хлебец да хапнат,
студена вода да пият.
Хапнало, що са сръбнали,
тръгнали пътя да вървят,
среща им идат хайдути -
най-напред върви братко й,
братко й, братко Иванчо.
Как я видял Иванчо,
Иванчо Радке думаше:
- Радо ле, сестро Радо ле,
нема ли делник, я празник
на гости да си отидеш,
ами си, Радке, тръгнала
на първи Велик четвъртък,
когато хайдути потеглят?!...
Хайдути клетва заклели,
когото срещнат най-напред,
с кръвта му ще се пречестят,
тялото курбан ще сторят.
Стояна да си заколим,
вдовица не е хубаво,
че аз най-мразя вдовица,
вдовица в пътя да срещна -
добра й среща не казвам...
Я ми дай, Радке, детето,
дете й на вуйча кръстено,
вуйчо му да го помилва!
Радка си й дала детето;
не го й вуйчо му помилвал,
най се й към слънце обърнал,
че му главата отряза -
с кръвта му се пречестили,
тялото курбан сторили.
Радка Иванчу думаше:
- Иванчо, братко Иванчо,
като си в дома отида,
мама ще да ме попита:
- Къде ти й, Радке, детето?
Как ще на мама да кажа?
Иванчо Радки думаше:
- Радке ле, сестро Радке ле,
на мама, Радке, да кажеш:
- Ний си Иванча дадохме
на вуйчова му занаят -
вуйчо му ще го научи
на неговия занаят!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021