* * *

Хайдушки грях

- Перино горо, мори, зелена,
никогаш празна, горо, не биваш,
ни лете, горо, мори, ни зиме.
Лете си полна, горо, овчари,
зиме си полна, горо, хайдуци.
До всека бука мори, хайдука,
до всека вода, мори, войвода,
до всека гранка, мори, барданка,
до всека шумка, мори, патронка.
Флегная, мори, в село големо,
строшиха, мори, светци икони,
навалия два огна големи,
та флегная ф къща богата,
извадия ле дете од люлка
Туриха, мори, дете на ръжен.
Дете на огън, мори, продума:
- Извади ме, тате, од огън!
- Не мога, сину, не смея,
до мене, сину, хайдуци.
Без тебе, сину, кье можам,
без ръка, сину, не можам.
- Извади ме, мамо, од огън.
- Не мога, сину, не смея,
до мен са, сину, хайдуци.
- Извади ме, брату, од огън.
- Не смея, брату, не мога,
до мен са, брату, хайдуци.
- Извади ме, лядо, од окин.
- Не смея, брату, не мога,
до мен са, брату, хайдуци.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021