* * *

Хайдушки грях

(...) Девет години как лежи,
девет постелки прогнои
и девет пъстри възглавници.
Мама на Димитър думаше:
- Девет години как лежиш
мама не те е питала
да не си нещо греховен.
Димитър на мама продума:
- Греховен мамо, че много.
Помниш ли, мамо, сушите,
после сушите - кишите?
Станаха гладни години
и ние хайдути тръгнахме,
на Благовещение с чичо Димитър.
Тръгнахме и се заклехме,
птичка по пътя да срещнем
с ножове да я заколим
с кръвта да се облажим.
Малко ли много вървяхме,
срещнахме мамо, сестрата,
сестрата мамо, и зетя,
мъжко детенце носеха,
мъжко детенце Дамянчо.
И ние се чудим и маем -
да си заколим юнака -
жената пътя не знае.
Да си заколим сестрата,
дете сираче остава.
Ами заклахме детето.
Буен сме огън запалили
и го в огъня хвърлихме.
Докато се детето опече
майка му песен ще пее,
и като пееше думаше:
- Печи се, печи, Дамянчо,
че това ти е сторил вуйчо ти.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021