* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян
от тежка ми болест безцерна,
та ми лежал Стоян, та болял
цели ми девет години.
Стояновата майчица,
тя на Стоян продума;
- Девет години, откакто лежиш
не съм те, майка, попитала
от какво ти е болестта?
Стоян на майка продума:
- Помниш ли, майко, знаеш ли
когато беше сушата
сушата и зла зимата,
тогава се, майко, събрахме,
събрахме, майко, набрахме
дор седемдесет юнака,
а че се вярно заклехме
де кого из пътя срещаме
главата му да вземаме.
Оттам, майко, тръгнахме
забихме в гора зелена,
та сред гората, майко, срещнахме
сватба голяма идваше.
Та си сватбата, майко, запряхме.
Вземахме, майко, булката,
булката и младоженека.
За два ги бука вързахме,
за два бука близнака,
с очи да се поглеждат
с ръце да се не стигат.
Оттам си, майко, тръгнахме,
навлязохме, майко, в поле широко
та сред полето, майко, срещнахме
зета и сестрата Стоянка.
Мъжка си рожба носеха.
Чудих се, майко, маех се,
зета да заколиме,
сестрата вдовица остава.
Сестрата да заколиме,
детето сираче остава.
Най-после, майко, решихме
детето да заколяме,
ножове да си накървим.
Оттам ми, майко, тръгнахме,
ходихме, майко, скитахме
цели ми девет години.
Кога се назад върнахме,
покрай буковете минахме.
На буковете две лози
бяло грозде пуснали
и върховете наплели.
Посегнах, майко, посегнах
бяло ми грозде от лозе да откъсна.
Лозя нагоре, майко, се вдигна.
Тогава се, майко, разгневих,
изкарах, майко, сабята,
та си лозя разсякох.
Черни ми кърви потекоха.
Тогава ме, майко, люта треска затресе.
Стояновата майчица,
тя на Стоян продума:
- Девет години, откакто лежиш
още ми девет да лежиш,
грехове тежки да изплатиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021