* * *

Хайдушки грях

Тръгнала Радка, Радке ле,
у мамини си, на гости,
с нейното мъжко детенце
и първо либе Никола.
Рано е Радка ранила
през Великата неделя.
На първи Велик четвъртък
месила и наготвила
и си детето окъпа,
и се умила оплела.
Тръгнала Радка да си иде
със първа либе Никола.
Вървели, що са вървели,
до сред си пътя стигнали,
че ги юнаци срещнали
че ги на пътя запряли.
Като я видя банко й,
банко на Радка думаше:
- Сестро ле, Радке, най-малка,
най-малка и най-глупава,
сега ли, Радке, намери
у мамини си да идеш,
у мамини си на гости,
на гости, та на повратки,
кога юнаци излизат
на сряда средопостница
на първи Велик четвъртък.
Я ми дай, Радке, туй дете,
дето е на мен кръстено,
вуйча му да го помилва,
по лице да го целуна,
че кой знае ще ли го видя.
И Радка му го е дала.
Не го вуйчо му помилва
не го по лице целуна.
Най-се назад обърна,
че му главата отряза.
Със кръвта му се комкали,
тяло за нафор изяли.
Дете на ръжен печаха,
мама му песен пееше,
тейно му с кавал свиреше.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021