* * *

Хайдушки грях

Лежал ми Стоян, болял ми,
цели ми девет години.
Мама Стояни думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало е девет години,
как лежиш, синко, как болееш,
не съм те, синко, питала,
да не си нещо греховен,
пред Бога и пред народа.
Стоян майка си продума:
- Майко ле, стара майчице,
Като ме питаш, ще кажа.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата - кишата,
подир кишата - гладното.
Тогаз се, майко, събрахме,
около седемдесет юнака,
верна си клетва дадохме,
де кого срещнем най-напред,
главата ще му отрежем,
с кръвта му ще се причестим,
трупът му нафор ще вземем,
ази им бях войвода.
Вървяхме малко, ни много,
минахме гора зелена,
наслахме поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво - бистър кладенец.
Седнахме да си починем,
по малко хлебец да хапнем,
студена вода да сръбнем.
Хапнахме, не повторихме,
сръбнахме, не погълнахме,
кога се надолу обърнах,
сестрата Радка и Кольо,
те си на гости идеха,
на Велики четвъртък.
Чудя се, майко, мая се,
какво да сторя, направя,
ако си Коля заколя,
Радка вдовица остава,
ако си Радка заколя,
Коольо млад вдовец ще остане.
Най-после, майко, намислих,
детето да им заколим,
детето, малък Иванчо.
Ази ги, майко, накарах,
сухи ми дърва събраха,
и буен огън наклахме,
та си детето опекохме,
и от него нафор взехме,
а тях двамата в гората,
в гората ги, майко, заведох.
Там ги в едно дърво вързахме,
гръб с гръб да се допират,
очи с очи не виждат,
ръце с ръце не стигат.
И ние, майко, тръгнахме,
ходихме, хайдутувахме,
цели ми дор три години.
Кога се назад върнахме,
по същи пъти минахме,
на тяхно място в гората,
дор две ми лози висяха,
едната лоза с бяло,
другата лоза с червено,
червено, грозде алено.
Всички, майко, минаха,
минаха и откъснаха,
най-после и аз минах,
посегнах да си откъсна,
лози се вдигат, не дават.
Ази се, майко, ядосах,
извадих, майко, ножа си,
че ги и двете отсякох.
От тях, майко, не потече,
струя бистра водица,
ами най, майко, потече,
червена кръв алена,
и от тогаз, майко, досега,
люта ме глава заболя,
по-люта треска отресе.
Мама Стояну продума:
- Станало девет години,
как лежиш, синко, как болееш,
още ми девет да лежиш,
и тогаз, синко, да умреш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021