* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян.
Стоянувата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
станало й девет години
откакто лежиш болееш,
не съм те, рожба, запитала
каква ти й, мама, болкътъ?
Стоян мама си думаше:
Нъл' знайш, мале, нъл' знайш,
хайдути през село като минаха
от малък хайдутин заминах,
хайдутство, мамо, да карам.
Ходихме, мамо, бродихме
из тая гора зелена,
вярна са клетва заклехме
дет' когот' срещнеме ще колим,
със кръвта му ще се комками.
Срещнахме сватба голяма.
Наред сватбари изпоклахме
ред дойде сега и на младите,
на млади душа да вземем.
Никой се не наемваше
младите да си заколи.
Нали съм пуста войвода,
вярна съм клетва и аз заклел,
че си младите улових,
опак им ръце завързах,
че им езици отрязах,
със очи да се поглеждат,
със ръце да н'са докосват,
че гледах, мале, че гледах,
мене ми много дожаля.
Извадих сабя френгия,
силну я, мале, замахнах
и им главите отрязах.
Тогаз дружина потегли.
Минаха много години,
ред дойде оттам да минем,
на това място чудато.
Като оттам минахме,
дето младите паднаха
лоза винена порасла,
хубаво грозде родила.
Там са дружина подслони,
всеки си грозде откъсна
да си устата разкваси,
и аз като, мале, посегнах
лоза се нагоре повдигна,
не можах грозде да си откъсна.
Много се, мале, ядосах,
извадих ножче от пояс,
че си лозата отрязах.
От тая лоза винена
не потече лозов сок,
най са черни кърви потекли
и те ме мене опръскаха.
Тогаз ма, мале, затресе,
на ръце ме, мале, донесоха.
Станало й девет години,
се лежа, мале, болея.
Стоянувата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Девет години как лежиш,
и още девет да лежиш,
на легло, мама, да изгнийш!
Сватбата й била нашата,
по-малък брат и булка му!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021