 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
* * *
Разболял ми се е млад Стоян,
млад Стоян, младо овчарче,
че лежа Стоян, че боля
тъкминко девет години.
Изгнили девет постелки
и девет китно губери
и девет пъстро възглаве.
- Стояне, сине, Стояне,
какъв грях имаш, та не умираш?
Не ти ли тебе омръзна
девет години да лежиш?
Мене ми омръзна
девет години болен да гледам.
Стоян мама си думаше:
- Майно льо, стара, мале ма,
като ме питаш, да кажа,
правинко да ти обадя.
Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
над сушата - кишата.
А след кишата - зла зима,
зла зима, зла - снеговита.
Ние си, мамо, имахме триста овци.
Ти ми, мамо, викаше:
"Двеста-та да продадеш
сто от тях да останат".
Аз не те, мамо, послушах,
хранихме, мамо, зобихме,
досред зима хранихме,
зобето се засвърши,
всичкото стадо измряло,
най-подир умря югича,
югича - виторогия.
От него калпак направих...
Дрента, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021