* * *

Хайдушки грях

Пропея пиле у гора;
що го е пиле дочуло,
всеко е болно легнало,
кое два дни, кое три дни,
сиромах Стоян три годин.
Сегде го майкя водила,
по църкви, по манастири,
та му лекове тражила.
Още не го е водила,
на Светогорски манастир.
И там го майкя повела;
сам го манастир съгледа,
сам се затвори, заклопи,
сами се купи склопиха!
Майкя на Стоян говори:
- Дали си, сине, греховен?
- Греховен, мале, та млого!
Кога си одех млад айдук,
бехме тримина дружина,
ходихме, мале, ходихме,
минахме гора зелена,
найдохме мала поята,
поята с вакли агненца,
агненца, мале, яренца.
Сите се, мале, каниха.
каниха да ги запалят;
ни един, мале, не смея,
а я ги мале запалих!
Гореха, мале, блеяха,
блеяха, мале, прещаха!
Минахме село голема
найдохме, мале, гробища,
три гроба скоро копани.
Сите се, мале, каниха,
каниха да ги разкопат;
ни един, мале, не смея,
а я ги, мале, разкопах!
Кога разкопах първи гроб,
у него, мале, момченце,
венчано, не опростено,
ситна го роса избила.
Извадих кърпа редица,
та му лицето пребрисах,
сведох се, та го целунах.
Кога разкопах втори гроб,
у него млада невеста,
венчана, не опростена,
ситна я роса избила.
Извадих кърпа редица,
та си я, мале, пребрисах,
сведох се, та я целунах.
Кога разкопах трети гроб,
у него, мале, момица,
ситна я роса избила.
Извадих кърпа редица,
та си я, мале, пребрисах,
сведох се да я целивам,
устата ми се пукнаха,
три капки кърви капнаха.
Я майка си му говори:
- Щото е било момченце,
това е твойто братленце,
щото е било невеста,
това е твойта снашица,
щото е било невеста,
това е твойта сестрица.
Като е това издумала,
сам се манастир отворил,
сам се отворил, отклонил,
сами куни отворили.
Тогава Стоян оздравел.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021