 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
* * *
- Анатема те, мамо ма,
дето ме доби, изхрани,
еднининко, та любовнико,
та че ме, мамо ма, проводи
на Дунав вода да точа.
И токах, мамо, и токах,
догде петлите да пеят,
върли ме турци вардили,
вардили и ме хванаха,
еничерче ме писали.
Деня ма, мамо, накарват
син-зелен байрак да нося,
ноще ме, мамо, накарват
пресни гробове да копам.
И копах, мамо, и копах,
изкопах млада невяста
с булкинска си премена.
На ръце, мамо, имаше
сребърни гримни виени,
реках гримни да откопча -
бели хи ръце подути;
на шийка гердан имаше,
сребърен гердан подкован,
реках гердан да откопча -
бяла й шийка подута;
на пръста пръстен имаше,
реках пръстен да откопча -
пръстете хи са подули.
Пръстен ми беше, мамо льо,
на мойто братче Иванчо.
Драгойново, Първомайско (АИФ, с. 51, № 36; =Бояджиева-ДДБЙ 1989, с. 150 - "Еничерче изравя снаха си от гроба").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021