* * *

Хайдушки грях

Богдане, море Богдане!
Поболе се Кара-Богдан,
та е лежал много мако,
много мако, девет годин.
Кости му се разглобиа,
низ кости му трева никна,
низ тревата змии лазат,
из очи му мухи летат,
из уши му цървье лазат,
нема никой да се наеме,
да се наеме да го праша,
та що Богдан болен лежи.
Наемала се е стрина му,
е стрина му най-малата,
наемала се, прашала го:
- Кажи, Богдан, кажи, стринин,
защо, стринин, болен лежиш,
дали много грех имаш?
А Богдан си говореше:
- Стринице ле, мила стрино,
щом ме питаш, да ти кажа.
Кога беме луди млади,
луди млади на времето,
на времето, на вакато,
собраме се пет-шестина,
та пойдоме нанагоре,
нанагоре воз гората,
та найдохме голем зимник,
голем зимник с девет бочви,
девет бочви с руйно вино
и десета със ракия.
Нема никой да се наеме
да изпуши девет бочви,
девет бочви с руйно вино
и десета със ракия.
Я се наемах, изпущих я.
Па ойдоме ош нагоре,
та найдохме голем обор,
голем обор сос говеда.
Нема никой да се наеме
да убоде девет чифта,
девет чифта се волове
и десета бяла крава,
бяла крава яловица.
Я се наемах, убодох ги,
яхър с кърви преливаше.
Па пойдоме ош нагоре,
ош нагоре воз гората,
у гората нова църква,
у църквата до два гроба,
до два гроба, до два нови.
Нема никой да се наеме,
да се наеме да разкопа,
да разкопа до два гроба,
до два гроба, до два нови.
Я се наемах, разкопах ги -
първи гробок невестица,
втори гробок малка мома.
Невестата и хубава,
и хубава, и пай не е,
от момата слънце грее,
от гърлото ясен месец,
от очите ясни звезди.
Нема никой да се наеме,
да се наеме да цалива,
да цалива малка мома.
Я се наемах, цаливах я.
Е Богдане, Кара-Богдан!
Изказа си греховете,
душата му изпаднала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021