* * *

Хайдушки грях

Тръгнала е Рада и Райчо
през Великата неделя
у майкини си да иде,
у майкини си на гости,
у братови си на повратки.
Като са двама тръгнали,
вървели, що са вървели,
стигнали гора зелена,
настале поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец,
седнали да си починат
и малко хлебец да ядат,
студена вода да пият.
Докат' двамата ядали,
Рада насреща погледна,
та какво Рада да види?
Нейния братец Никола
с дванайсетима хайдути.
Като насреща идеха,
вяра и клетва струваха:
- Баща ли срещнем, майка ли,
сестра ли срещнем, братец ли -
ще му главата отрежем,
с кръвта му да се причестим!" -
тогаз хайдути тръгнали.
Никола Рада кат' видя,
той си на Рада продума:
- Милата сестро, Радо льо,
сега ли, сестро, намери
у майкини си да идеш,
у майкини си на гости,
у брата си на повратки?
Мър, дай си, сестро, детето,
да си го вуйчо помилва,
че то на вуйча е кръстено,
с хубаво име Николчо.
Рада си дете подаде;
не си го вуйчо помилва,
в синьо го небе подхвърли,
със сабята го поемна,
с кръвта му се причестили.
Викнала Рада да плаче,
батя си люто кълнеше:
- Батьо ле, батьо Николчо,
гробо ти да се провали,
душа ти място да няма,
месата да ти облетят
като на гора листето,
като на поле тревата;
кокалите ти да дрънкат
като във торба орехи,
дето ми закла детето,
че то й едничко на майка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021