|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
- Ой ле, сино, сино Юсеино,
казувай си, сино, халовето,
що си правил, сино, на млад вакат,
тегли си го, сино, на стар заман!
- Ой ле, яне, яне, стара майко,
нели питаш, яне, ще ти кажа.
Кога бехме, яне, едно време,
едно време, яне, луди-млади,
луди-млади, яне, аджамие,
па тръгнахме, яне, да вървиме
през гората, яне, през Витоша,
па срещнахме, яне, до двамина,
до двамина, яне, луди-млади,
луди-млади, яне, младоженци -
те тръгнали, яне, да си идат
у майчини, яне, на повратки.
Па хванахме, яне, па вързахме,
лудо-младо, яне, над пътека,
джан девойка, яне, под пътека;
лудо-младо, яне, за букята,
джан девойка, яне, за елата.
Пуста ела, яне, сековита,
сековита, режовита!
Па тръгнахме, яне, да вървиме,
па вървяхме, яне, що вървяхме,
па стигнахме, яне, в едно село,
едно село, яне, верен село.
Па найдохме, яне, под селото,
под селото, яне, до два гроба,
до два гроба, яне, пресни гроба.
Па хванахме, яне, разкопахме,
разкопахме, яне, първо гробче,
лю найдохме, яне, лудо-младо,
за годене, яне, негодено,
за женене, яне, неженено.
Па хванахме, яне, разкопахме,
разкопахме, яне, второ гробче,
лю найдохме, яне, джан девойка,
джан девойка, яне, за годене,
за годене, яне, негодена,
руса коса, яне, бело лице,
бело лице, яне, черни очи,
па се спуснах, яне, целувнах я,
че усетих, яне, че капнаха
две-три капки, яне, бистри солзи!
Па решихме, яне, да се върнем,
па вървехме, яне, що вървехме,
па стигнахме, яне, през Витоша,
па найдохме, яне, луди-млади -
нали си е лудо-младо вита ела,
джан девойка, яне, бела лоза,
бело лозе, яне, бело грозде.
Нали си е, яне, пусто женско,
пусто женско, яне, жалостиво,
жалостиво, яне, милостиво,
прехвърлило, яне, през пътека,
та с' увило, яне, по елата,
по елата, яне, съковита,
съковита, яне, режовита!
- Ой ле, сино, сино Юсеино,
девет годин, сино, болен лежиш,
още девет, сино, да ми лежиш,
и па, сино, леле, да не станеш -
квот си правил, сино, на млад вакат,
тегли си го, сино, на стар заман!
Корова, Пещерско, дн. Драгиново, Велинградско (СбНУ 50/1963,
Стойкова, с. 316, № 129 - "Момък болен поради сторени грехове"); халовето
- положението, грешките; вакат - време; заман - време; яне, обръщение от ана,
йана - майка; верен село - изоставено село; сековита - бодлива.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|