* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Лежал ми Стоян, болял ми,
цели ми девет години.
Майка му го е питала:
- Сине Стояне, Стояне,
станало е девет години
кат лежиш, сине, болееш.
Ни, сине, умираш,
ни оздравяваш.
Нещичко ще те попитам -
да не си, сине, нещо греховен?
Стоян на майка си думаше:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
ония гладни години,
когато беше сушата?
Ние се, мамо, събрахме,
дор седемдесет юнака.
Дор седемдесет юнака
със седем алени байрака,
де кого срещнем, ще колим.
Вървяхме малко, не много,
стигнахме гора зелена.
Насреща ни идат сестрата
със зетя, мамо, Тодора,
и мъжка рожба на ръце.
Ние си детето хванахме,
хванахме и го заклахме.
С кръвта му се причестихме,
тялото му нафор вземахме,
а тях ги, мамо, накарахме,
край огъня хоро да играят.
Вървяхме малко, не много,
срещнахме сватба голяма,
че като си, мамо, хванахме,
булката и младоженеца
в два ги бука вързахме,
с ръце да се не стигат,
с очи да се не виждат.
Като се вкъщи повърнах,
люта ме треска затресе,
оттогава, майко, болея...
Мама на Стоян думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш,
и тогава на Бог душа да дадеш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021