* * *

Хайдушки грях

- Стояне, синко Стояне,
станало е девет години
откакто си болен легнал,
а аз не съм те питала
от какво ти е болестта.
Стоян си мама думаше:
- Помниш ли, майко, знаеш ли
кога бе сушата,
подир сушата - кишата,
че ни овцете измряха
и кучета ни побесняха.
Тогаз се, майко, събрахме
до деветдесет юнака,
заклехме се, майко, да ходим.
Ази войвода им станах
и клетва си ази заклех, -
когото срещнем най-напред,
главата му да отсечем.
Вървяхме малко, вървяхме
стигнахме гора зелена,
сред гора поле широко,
сред поле сватба срещнахме,
булката дари дареше
и руйно вино черпеше.
До мене дарба не стигна,
нито с вино почерпи.
Дружина ми се присмива:
- Стояне, млада войводо,
сладко ли беше виното,
дай да ти видим дарбата!
И аз се, майко, ядосах,
ах, че назад повърнах.
Всички сватбари изтребих,
само булката оставих
булката и младоженеца.
На два ги бука превързах,
на два ми бука близнака.
Ходихме, майко, ходихме
цели ми девет години;
като се назад повърнахме
през тая гора зелена,
булката там я нямаше,
нито пък младоженеца.
Две ми лози израсли
върховете им се събрали,
черно ми грозде родили.
Ази си, майко, откъснах,
откъснах, още похапнах,
нито ме глава заболя,
но люта треска затресе.
Мама Стояна продума:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш
за тези тежки грехове -
булката беше сестра ти,
сестра ти най-малката.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021