* * *

Хайдушки грях

Двама братя, два близнака,
Иван и Стоян двамата,
клетва са вярна сторили
на първия Велик четвъртък
млади хайдути да отидат.
В тъмни яхъри влизат,
хранени коне извеждат.
Сини ги седла седляха,
жълти ги юзда юздяха
и се на коне премятат.
Майка им врата отваря
и ми ги тихо попита:
- Стояне, още Иванчо,
Къде, мамо, отивате?
Двама си майци думаха:
- Майно ле, стара мила
като ни питаш, ще кажем,
да кажем, да не те излъжем -
млади хайдути отиваме.
Де кого срещнем по пътя -
птичка ли, лястовичка ли,
каква ли годе гадинка
ще уловим, ще заколим
с кръвта й ще се комкаме,
с трупа й ще се смърсиме.
Майка им ги люто прокълна:
- Стояне, още Иванчо,
на този ли път сте тръгнали,
отивайте, не се връщайте.
Като през гора вървяха,
далеч се глъчка чуло.
Среща им иде, идеше
кака им, още батьо им
с мъжка им рожба Иванчо.
Иванча како си думаше:
- Како ле, како, море Радо,
няма ли треска за тебе,
како ле, да те утресло,
от вас да не си излязла.
Стоянчо дума продума:
- Иванчо, мил на майка си,
подай ръчичка на вуйчо -
вуйчо да ти се порадва!
Нали е дете глупаво,
че си ръцете подаде,
вуйчо да му се порадва.
Стоян кака си думаше:
- Како ле, како, мори Радо,
батьо си ако заколим,
ти вдовица ще останеш,
млада вдовица хулница.
Ако пък тебе заколим,
батьо вдовец ще остане.
Такава ни е, како, клетвата -
Иванчо ще заколим.
Като сте живи двамата
друго пак Господ ще даде.
Вуйчо му сабя извади,
че му главата отряза
и си сабята избърса.
- Како ле, како, мори Радо,
палете огън, палете,
Иванчо да си опечем,
опечем, да го изядем.
Като кака им плачеше,
цялата гора ехтеше:
- Иванчо, како, Стоянчо,
как, како, не ви домиля
за моята рожба момчана?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021