* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Гьорги
легнал ми й Гьорги, болял ми й,
цели ми девет години.
Гьорги въз стара майчица,
тя си Гьорги питаше:
- Гьорги ле, мило мамино,
девет години как лежиш,
девет постели изгниха,
не оздравяш, нито умираш,
какво си толкоз греховен?
- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
кога беше сушата,
след сушата, кишата,
след кишата, гладното,
ти беше жена вдовица
с девет малки дечица.
Ходеше, майко, просеше,
просеше, че ни хранеше.
Един ден рано в неделя
рано си, мамо, подрани,
топла си пита омеси,
омеси и я изпече,
че ни от съня събуди.
Питата, майко, разчупи,
на всеки комат подаде,
на теб не си остави.
Ний си сладко ядяхме,
а ти ни, мамо, гледаше
и жално-милно плачеше.
Като се, майко, наядохме
тогаз ни каза на всички:
- Дечица, мили мамини,
досега, мама, се ходих,
просих, мама, храних ви
отсега вече не мога.
Кой къде види да върви,
просете, майка, хранете се.
- И ний си, майко, излязохме
като птиченца от гнездо,
а аз, аз се чудех и маех
къде, мамо, да ида
и кой занаят да хвана,
кой е занаят най-лесен,
най-лесен и най-печелен,
че реших, мамо, отидох
с хайдутите, хайдутин
на хайдутите главатар,
а на парите- азлатар.
Ходихме, хайдутувахме
цели ми девет години,
никакви кярове нямахме,
тръгнахме гладни и жадни,
тръгнахме голи и боси,
а че се, мамо, събрахме
на пръв Велики четвъртък
и се вярно заклехме
да тръгнем, майко, да вървим,
де кого срещнем, я стигнем
главата да му отрежем,
с кръвта му да се конкаме,
дробът му надгор да вземем,
а с месото да отговеем.
Като си, мамо, тръгнахме
среща ми иде сестра ми,
сестра ми, мамо, Тодорка,
и зетя, мамо, Никола.
Мъжко си дете носеха,
детето малък Иванчо,
чудих се, мамо, маях се,
кого аз да убия.
Ако зетя убия -
сестра ми вдовица остава,
ако сестрата убия -
дете сираче остава,
че реших дете да убия,
те са още младички,
пък друго ще си завъдят.
Като си Иванча убивам,
Никола, мамо, накарах
дърва да цепи, майко ле,
със свирка да свири,
Тодорка огън да кладе,
Иванча да си опече
и песен да си попее.
Тя не си, мамо, пееше,
най си жално плачеше,
плачеше и нареждаше:
- Печи се, печи, Иванчо,
вуйчо ти ще те изяде.
- Като чух, мамо, тез думи
лошо ме глава заболе,
люта ме треска затресе,
от тогаз, майко, досега.
Майка на Гьорги продума:
- Твоята сестра Тодорка,
много години ходила
доде Иванча родила,
а ти си много греховен
девет години как лежиш
и още девет да лежиш
за твойте тежки грехове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021