* * *

Хайдушки грях

Заплакала е арестантска майка
пред Софийския централен затвор:
- Я излез, излез, синко Димитре,
не ли те омръзна синко, черната тъмница,
черна тъмница, синко, тежки окови.
Глас се зачува откъм затвори:
- Не мога, мила мамо, на мога,
не мога навън да изляза.
Девет съм убийства, мила мамо, направил,
десето, мила мамо, е на сестра ми.
Помниш ли, мила мамо, знайш ли,
кога сестра ми сгодихме
в друго село далечно
през гора, мамо, минахме
и аз маскиран, мила мамо,
тогава младоженците погубих.
- Синко Димитре, Димитре,
девет години как стана
в затвора как лежиш,
и още девет, синко, да лежиш,
месата да ти изгният,
дето си девет майки разплакал,
разплакал, синко, почернил,
а ази, синко, по-скоро да умра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021