* * *

Хайдушки грях

Майка Стояна думаше:
- Девет години как лежиш,
кажи ми, майко, продумай,
от какво болен лежиш?
Стоян на майка думаше:
- Като ме питаш, майко,
правичко ще ти кажа.
Когато беше сушата,
девет се души събрахме,
верна си клетва дадохме,
де кого срещнем да колим.
Клетва, майко, положихме,
и през поле широко тръгнахме.
Сред полето си срещнахме
сестра Йоана, майко,
със мъжко дете на ръце.
На мене, майко, се падна
клетва първи да изпълня.
На кого глава да отрежа?
Ако си сестра убия,
дете сираче остава,
ако си зета убия,
сестра вдовица остава.
Най после, майко, намислих,
на дете глава отрезах,
и си пътя продължихме.
В гора зелена навлезохме,
сред гора, майко, срещнахме,
болярска сватба богата.
Мислихме какво мислихме
булката и момъка хванахме,
у два ги бора вързахме,
с ръце да се не докачат,
с очи да се не поглеждат,
там ги, майко, заминахме.
Ходихме къде ходихме,
след девет годин се върнахме,
до двата бора близнака,
израсли по две пръчки лозови,
на тях бяло грозде висеше.
Ази си, майко, посегнах
от грозде да си откъсна,
грозде се високо вдигна.
Ази си, майко, ядосах
и си лозите насякох.
Люто ме глава заболя
и от тогава болен лежа.
Майка Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години кат лежиш,
още девет да лежиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021