* * *

Хайдушки грях

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
станаха девет години,
как лежиш, майка, болееш,
не съм те, майка, питала,
от какво ти е болестта.
Стоян си майци отговори:
- Мале ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа.
Знаеш ли, мале, помниш ли,
когато беше сушата,
и след сушата - кишата.
Тогаз аз бях овчарин,
стадата ни измряха,
псетата ни побесняха,
и тогаз се, мале, ние сбрахме,
дор девет млади овчари.
Хайдушка чета направихме,
ази й станах войвода,
а че се люто заклехме,
пръв кого срещнем да убием,
с кръвта му да се комкаме.
И тръгнахме през поле широко,
стигнахме до гора зелена,
и в гората сватба срещнахме,
всички други избихме,
а булка и младоженек
за два ги бука вързахме, -
с очи да се гледат,
с ръце да се не докосат.
И си пътя продължихме.
Изминаха девет години,
пак по същия път минахме,
и какво видяхме, мале ле, -
на булката и младоженека на мястото
до две са лози поникнали.
И горе високо са си върше сплели.
Ази си сабля изтеглих
и замахнах, та ги отрязах.
Тогаз ме глава заболя,
заболя и не ме отболя.
Мама Стояну думаше:
- Да даде господ, Стояне,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш
и да не умираш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021