|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Болен ми лежи млад Стоян,
болен лежи девет годин
от болест тежка, неверна.
Майка го стара питаше:
- Стояне, синко, Стояне,
девет годин болен лежиш,
девет постели промени,
на майка, синко, не каза
тежка ли те болест хвана,
или си имаш грехове?
Стоян на майка говори:
- Мале ле, мила майчице,
досега ти нищо не каза,
щом ме питаш, че ти кажем:
Кога се збраме дружина,
ние се верно заклеме
кого къде сретнеме,
кого къде стигнеме,
всекого да убиваме.
Вървеме, майко, през поле,
там сретнаме мойта кума
с мъжко детенце на ръце.
Мене ми беше ред дошъл
я да ги, майко, погубим.
Мисли се, размислува се,
мене тея да погубят,
глава ву, майко, отсеко,
мушко ву детенце уби.
Затова лежим девет годин...
Майка на Стоян продума:
- Стояне, синко Стояне,
щом си това направил,
девет си годин лежал,
още девет да лежиш
и едва тегай, синко,
душа да ти испадне!
Долна Любата, Босилеградско - Сърбия (Младенов 2006-ркп).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|