* * *

Хайдушки грях

Мама Стояну думаше:
- Станало девет години,
кат' лежиш, синко, как болиш,
не оздравя, синко, ни умря,
дали си нещо съгрешил,
през твойте млади години?
Стоян мама си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
а след сушата кишата,
подир кишата и глада,
че сме се, майко, събрали
дор седемдесет юнака
и сме се клетва заклели
във Великата неделя,
на първи Велик четвъртък,
най-напред като тръгнеме,
тръгнеме да хайдутуваме,
когото най-напред срещнеме,
главата ще му отрежем,
с кръвта му ще се запоим,
с месо му ще обядваме.
Кат' най-напред, майко, тръгвахме,
зетя Стояна срещнахме
със мойта сестра Тодорка,
мъжка си рожба носеше,
мъжка си рожба Иванча.
Чудих се, майко, маях се,
сестрата да заколиме,
зетя вдовец ще остане,
ако зетя заколим,
сестрата вдовица ще ходи.
Най-после, майко, решихме
детето да им заколим,
че те са млади, хубави,
със друго ще се сдобият.
Решихме, майко, сторихме,
зетя накарахме
дърва да сече и свири,
сестра Тодорка накарахме
огън да кладе и пее.
Мъжка им рожба заклахме,
с кръвта му се, майко, запоихме,
с месо му пък обядвахме,
за да се, майко, вкръвничим.
От там кат' тръгнахме,
наехме гора зелена,
сватба в гората срещнахме,
булката всички дарува,
до мене дари не стигна.
Че аз се много ядосах,
че улових, майко, булката,
булката, мамо, младоженека,
че ги в гората заведох,
дор два си бора аз избрах,
във два ги бора завързах,
с очите да се гледат,
с ръце да се не стигат.
ходихме, хайдутувахме,
цели ми девет години,
пак се назад върнахме,
пак през гора минахме.
Дето бе булка вързана,
булката и младоженека,
две лози са поникнали,
хубаво грозде родили.
Че аз се, майко, наведох
от лоза грозде да хапна,
лози се горе вдигнаха,
аз се много ядосах,
извадих, майко, сабята,
лози до дъно отсякох.
Тогаз ме глава заболя,
люта ме треска затресе.
Мама Стояна думаше:
- Девет години кат' лежиш,
още девет да н' станеш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021