* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян
от тежка болест безцярна,
лежал ми Стоян, болял ми
цели ми девет години.
Мама Стояне думаше:
- Не съм те, майка, питала
от какво ти е болестта,
да не си нещо греховен?
Стоян мама си думаше:
- Като ме питаш, да кажа!
Когато беше сушата,
подир сушата кишата,
настана, мамо, зла зима,
зла зима, скъпа година.
Че ний се, мамо, събрахме
дор седемдесет юнака
със седем сини байрака,
голяма клетва дадохме
на Великия четвъртък:
де кого срещнем най-напред,
главата да му отрежем.
Тръгнахме, мамо, да вървим,
срещнахме сестра Петкана
със зетя, мамо, Стояна,
с тяхното дете Иванчо,
у дома на гости идеха.
Чудех се, мамо, маех се -
ако заколя сестрата,
Иванчо сираче остава;
ако заколя Стояна,
сестрата остава вдовица.
Най-подир, мамо, намислих
Иванча да си заколим,
че те са млади, занапред
друго ще да си сдобият.
Тръгнахме, мамо, да вървим,
минахме гора зелена,
срещнахме сватба голяма.
Аз си булката улових,
булката и младоженеца,
че ги двамата завързах
за два ми бора високи,
със очи да н' са погледат,
със уста да н' си предумат,
със ръце да н' са достигнат.
Ходихме, хайдутувахме
цели ми девет години.
Като се назад върнахме,
пак през гората минахме.
Дето бе булка вързана,
червена лоза израсла,
дето бе младоженеца,
бяла е лоза изникнала.
Расли са лози, порасли,
над борове са излезли,
върхове им са изплели,
червено грозде родили.
И аз си, мамо, посегнах
от грозде да си откъсна,
устата да си разквася,
лози са горе вдигнаха.
И аз се, мамо, ядосах,
лози от корен отрязах,
кървава река потече.
От туй съм болен, неволен.
Тогаз му майка продума:
- Девет години как лежиш,
и още девет да лежиш,
на паяджина да станеш,
ветрове да те издигнат,
в небеса да те разнесат!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021