* * *

Хайдушки грях

Залежа Стоян, заболя,
та лежа тъкмо девет години,
та прогниха девет постели.
Майка на Стоян говори:
- Синко Стояне, Стояне,
дали си много греховен,
или си много праведен?
Стоян на майка говори:
- Мале ле, стара мале ле,
нито съм много греховен,
нито хептен праведен...
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога турци минаха,
и мене, мамо, забраха,
знамето да им понося?
Вървяхме, що сме вървели,
стигнахме нова кошара,
в кошара сиви говеда.
Никой се, мамо, не сети
кошара да си запали,
а я се, мамо, досетих,
та си кошара запалих.
Като кошари горяха,
сиви говеда ревяха,
синьо се небе разтваря,
та им гласове прибира.
Отидохме по-натам,
намерих нови агъли,
в агъли вакли овнета.
Никой се, мамо, не сети,
агъли да запали,
а я се, мамо, досетих,
агълето си запалих.
Като агъли горяха,
вакли овнета блееха,
синьо се небе разтваря,
та им гласове прибира.
Отидохме по-надолу,
там си стигнахме нови гробища.
Никой се, мамо, не сети
гробища да разкопа,
а я се, мамо, досетих,
гробища разкопах.
Първия гроб разкопах -
у него млад младоженец,
втория гроб разкопах -
у него млада невеста...
Майка на Стоян продума:
- Синко Стояне, Стояне,
девет си години лежал
и още девет да лежиш,
в първия - брат ти,
а във втория снаха ти.
През костите ти, пилища да летят,
а от косата ти гнездо да извият!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021