* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян
от тежка болест незнайна,
че лежал Стоян, че болял
цели ми девет години.
Негова стара майчица
тя на Стояна думаше:
- Майко льо, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа,
ще кажа - няма да лъжа.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
когато беше сушата
сушата, гладна година,
че се събрахме, набрахме
дор седемдесет юнака
и ний се, майко, заклехме
когото ний напред срещнеме
главата ще му отрежем.
И ний си, майко, срещнахме
моята сестра Стоянка
с мъжко дете у ръце.
И ние си помислихме:
- Кака ако заколиме -
свако вдовец ще остане;
свако ний да заколиме -
кака ще остане вдовица.
Че взехме мъжката рожба,
че му главата отрязахме,
с кръвта ний се конкахме.
Стояновата майцича
тя си люто прокълна:
- Стояне, синко Стояне,
станало е девет години
ти лежиш, синко, ти болиш
девет дюшека изгнои
и девет пъстри възглаве
още девет години ще лежиш
и девет постели да изгноиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021