* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се Никола татарче,
та е лежал цели три години,
из уши му мухи излитали,
от коса му трева поникнала.
Проговаря нему стара майка:
- Леле сине, леле мили сине,
Ти си сине много бре греховен,
Ни умираш, нито оздравяваш.
Проговаря Никола татарче:
- Леле мале, леле мила мале,
греховен съм, та как да не съм.
Кога беше турското размирство,
събрахме се с черни татари,
па тръгнахме през гора зелена,
та събрахме млади козарчета,
козарчета, още овчарчета,
та ги събрахме осемдесет,
вкарахме ги в овчарски кошари,
запалихме овчарски кошари.
Кат горяха майко, кат пищяха,
чак до небо гласове се чуха.
От ядове шумата падаше,
от жалове гората се свиваше.
Дорде Никола издума,
и се с душа разделил.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021