* * *

Хайдушки грях

Пил Богдан вино червено
на Стамбол, на Еди куля,
на войводово коляно.
Войводица го питаше:
- Богдане, Кара-Богдане,
правичко ще те попитам,
ти мене право ще кажеш,
ще кажеш, няма да лъжеш.
Както си тръгнал с дружина,
с дружина вярно събрана,
колко си майки разплакал,
колко си люлки изпразнил?
Богдан войводица дума:
- Войводице ле, невясто,
като ме право попиташ,
аз тебе право ще кажа -
къ се с дружина събрахме,
една съм майка разплакал,
един съм баща зачернил,
една съм люлка изпразнил.
На пръв велики читвъртък
и на Разпетия петък
вяра и клетва заклехме,
когото в пътя срещниме,
жив няма да го разминим.
Най-напред среща срещнахме
моята сестра Петканка,
с батя на гости отиваха
със мъжка рожба Богданчо,
със вакъл овен напреде,
ний хим главите отрязахме.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021