* * *

Хайдушки грях

Повел е Богдан дружина
и на дружина думаше:
- Дружина вярна, събрана,
като сме вярно тръгнали,
да сторим вяра и клетва -
каквато срещка посрещнем,
главица да си отвземем,
ножове да си окървим,
дружина да си накърмим.
На път си зет си посрещат,
зет си и още сестра си,
и мъжко дете във ръки.
Богдан се чудом чудеше -
булчето да си кайдиса,
любе не мой го прежали.
Богдан се назад повърна.
Дружина дума Богдане:
- Богдане, наша войвода,
каква ни беше думата -
каквато срещка срещнеме,
жива да не я оставим,
сабите да си накървим.
Богдан се назад повърна
и си Петканки думаше:
- Петканке, сестро Петканке,
отдай ми, сестро, Богданчо,
да си го вуйчо помилва.
Я го Петканка подаде,
джинлатин му глава отвзема.
Накарали са майка му
със сълзи пита да меси
и лична песня да пее;
майка му пита месеше
и лична песен пееше:
- Богданчо, чедо Богданчо,
не домиля ли вуйко си,
че си на вуйко кръстено,
кръстено и миросано.
Накарали са баща му
със шиша да го опече,
със меден кавал да свири.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021