* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян.
Че си лежи девет години,
нито умира, нито става.
Майка на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
като ми лежиш не умираш,
не умираш, нито пък ставаш,
майка ти не те е питала
да не си нещо греховен.
Стоян на майка си думаше:
- Греховен съм, майко, та много.
Знаеш ли, мале, помниш ли,
когато бяха размирни години,
кога татари в село дойдоха?
Цялото село побегна.
И на тебе, мале, думаха
и ти, мале, да бягаш.
А ти на жените думаше:
- Бягайте, жени, бягайте,
аз нема да бягам,
че имам много синове -
тука аз ще остана.
Имам си много имане,
със пари ще ги откупя.
Когато татари дойдоха,
у нас на квартира дойдоха.
И взеха мене сиромах,
че ме на кон качиха,
ази от коня паднах,
на китка стрели налетях
и на два ножа санджака.
Майка ми навън не излезе.
мене да ме откупи,
Сестра ми Рада излезе,
руса си коса скубеше,
по пътищата я хвърляше,
еничери я сбираха,
тънки камшици плетяха,
добри си коне шибаха.
Дето конете шибаха,
от тях черни кръви течаха.
Дето кръви капеха,
червени ружи цъфтяха,
Еничери ги беряха
и си чалмите китеха.
Че в Татарлък отидох,
седяхме до три години.
Кога се назад върнахме,
през наше село минахме.
Нашето село пусто останало.
Всред село нови гробища,
живи са хора заровили
като татари видели.
Ние ги на дял делихме.
На всеки му се паднало
кому гроб, кому два мале,
на мен се мале паднаха
три пусти нови гробове.
Разкопах, мале, един гроб.
извадих лепа юнака,
що беше хубаво пременен.
Самур му калпак на глава
и на калпака перлица.
на перлицата писано:
- Три годин младо годено
и три деня младо женено
и се живо заровило
като татари видело.
Той ми се, майко, помоли:
- Татарино, байно ле,
недей ме, байно, погубвай,
че съм три години годено
и три дни младо женено.
Ази го, мале, не слушах,
ами го, мале, погубих.
Разкопах, мале, втори гроб,
изкопах, мале, невеста.
Още й венци на глава,
ален й маргарит на очи
и на магдана перлица.
На перлица писано:
- Три години младо годено
и три дена младо женено.
И то се живо заровило
като татари видело.
Та ми се, мале, помоли:
- Татарино ле, байно ле,
не ме мене погубвай,
не ми обирай среброто,
среброто и нанизите,
че е от село събрано.
Аз, мале, не я послушах
ами и нея погубих.
Разкопах, мале, трети гроб,
изкопах хубава девойка,
що беше хубаво пременена.
На глава й перлица,
на перлица е писано:
- Три години младо годено,
годено пък неженено.
Че ме, мале, помоли:
- Татарино, байно ле,
недей ме, байно, погубва,
че съм една на мйка.
Ази я, мамо, не слушах
и нея, мамо, погубих.
Майка на Стоян думаше:
- Лежал си девет години
и още девет да лежиш,
душата да ти не излезе.
кост по кост да се разпръснеш.
Костите да ти събера,
в гробища да ги занеса.
Който беше младия юнак,
то е твоето мило братче.
Дето е била невестата,
тя ми беше мила снашица.
Де седя господ, та слуша,
че лежа още девет години,
че му душата не излезе,
костите му се пръснаха.
Че ги майка му събрала
и ги в гробищата зарови.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021