* * *

Хайдушки грях

Мама Бояне думаше:
- Нещичко ще те попитам,
правичко да ми го кажеш.
Що лежиш, синко, що болееш?
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
а подир нея кишата,
и след нея гладното,
ние бяхме, мамо, дузина,
и ти се, мамо, уплаши,
че не мож ни, мамо, изхрани.
Тогаз ни, мамо, раздаде
кой овчар, мамо, кой говедар,
а мене, мамо, проводи
с вуйчовите синове
горе в Балкана да ида,
хайдутин, мамо, да стана.
Събрахме се вярна дружина,
вярна си клетва сторихме,
де кого срещнем, мамо ма,
с кръвта му да се пречистим,
а месото за нафор да вземем.
Срещнахме Марийка, сестра ми,
с мъжко дете на ръце,
ах, че се, майко, чудехме
какво да правим, да сторим, мамо ма.
Най-после, мамо, решихме
да заколим детето,
майка му да го опече.
Като се дете печеше,
майка му жално плачеше
плачеше и нареждаше:
- Печи се, печи, Боянчо,
майка ти да те опече,
вуйчо ти да те изяде.
Марийка беше сестра ми.
Детето, - малък Боянчо, -
на мене беше кръстено.
Затуй, сега, мамо, линея.
От туй ми е, мамо, болестта.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021