* * *

Хайдушки грях

Разболя ми се млад Стоян,
че лежа девет години,
изгниват девет постели
и девет меки възглави.
Майка Стояну говори:
- Стояне, сине Стояне,
като ми лежиш девет години,
не умираш, сине, не оздравяваш,
да не си нещо греховен?
- Майко ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа.
Когато ходих, майко, хайдутин
в тая гора зелена
агънца в кошара запалих.
Като горяха, блееха,
небе се на две разцепи,
ясните звезди падаха.
Па се оттам отървах,
тежка сватба пресрещнах,
че си кумовете аз избих,
кумовете и стари сватове.
Там си младите аз вземах
и трима млади девери.
Аз ги заведох, мамо ле,
в тая гора зелена,
дето човек не стъпва,
дето петли не пеят.
Че ги вързах, мамо ле,
за две млади дървета
двамата, мамо ле,
двамата младите вързах
за две млади дървета.
Да се гледат и да не се стигат.
Кога се назаде повърнах,
дето беше вързана невестата,
бяла си лоза порасла.
Дето си вързах момъка,
зелен бор порасъл.
Те си върхове извили
и си върховете събрали.
Майка Стояну думаше:
- Синко, Стояне, Стояне,
Като си това извършил,
колкото си лежал, Стояне,
още толкова да лежиш,
майка ти да те погледа.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021