* * *

Хайдушки грях

Разболя се млад Стоян,
па лежа Стоян, що лежа,
ни много Стоян, ни малко -
тъкмо ми девет години.
Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
десета, мамо, постъпваш,
да не си нещо греховен?
Стоян на майка думаше:
- Мале ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа,
или грях, мамо, или не.
Когато бяхме хайдуци
и със дружината тръгнахме,
минахме поле широко,
найдехме гора зелена
и в гората кошари,
и в кошари агънца.
Всичките миром стояха,
сал аз си мирен не стоях,
кошарите си запалих,
триста ми агънца изгоряха,
триста ми майки блейнаха,
шестстотин сълзи капнаха,
шестстотин клетви пуснаха.
Оттам, мамо, тръгнахме,
вървяхме, що си вървяхме,
найдохме поле широко
и в полето гробище.
Ние ги на дел почнахме,
кому гроб, мамо, кому два,
а на мен, мамо, тамън три.
Първи гроб, мамо, разрових,
първи гроб - млада невеста
с мораво сукно до пети,
вита махрама на глава,
тежко й сребро на шия.
Втори гроб, мамо, разрових,
втори гроб - младо юначе
с морав подкаплик на глава,
чифте пищови на пояс.
Трети гроб, мамо, разрових,
трети гроб - млада девойка
с мораво сукно до пети,
зелен й венец на глава,
тежко й злато на шия.
Присърнах да я целуна,
устата ми се спукаха
и ясни кърви капнаха
на момино бяло лице.
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
кое, по кое да се разложиш!
Гробища бяха нашите...
Първи гроб - мила снахица,
втори гроб - мил братец,
трети гроб - мила сестрица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021