* * *

Хайдушки грях

Стояне, море Стояне!
Лежал е Стоян, лежал е,
лежал е девет години,
сгинал девет постели
и още девет заглавници,
на майка му се вече додяло,
та си на сина говори:
- Сино ле, сино Стояне,
майка не те е нещо питала,
да не си нещо греховен?
- Грехове, мале, та много,
знаеш ли, мале, помниш ли,
га бехме луди, та млади.
луди млади харамии,
па то гората одехме,
та сещнахме три кошари.
Първа кошара яренца,
втора кошата ягънца,
трета кошара теленца,
та хванахме, мале, изклахме,
когато дойдоха козите,
векая и не векая,
когато дойдоха овците,
блея и не блея,
когато дойдоха кравите -
до небето глас извикая.
Гората, майко, запея,
па ходихме що ходихме,
та сещнахме една сватба,
то то бяха кумовете, сватовете,
хванахме та изклайме
що те бяха младоженците,
ний и, мале, вързахме
един под паг, един над паг,
един за друг да милеят.
Па ойдохме, що ойдохме,
наред селата горейме,
до нашето село стигнахме,
нашите, мамо, селяни
живи се в гробове мятаха,
ние си гроби делехме.
На мене, мамо, се падна
до три ми нови гробове -
първия гроб що разкопах -
млад певен юнак изкопах,
втория гроб що разкопах -
млада невеста изкопах,
с бел мегдан покрита,
на мегдана писано:
Три години как сме главени,
три дена как сме вегнали.
Трети гроб що разкопах -
млада девойка изкопах,
зелени питки по нея,
ситна роса избило,
пресегнах да я целувам,
клето ми сърце не даде.
Майка му вели-говори:
- Сине Стояне, Стояне,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш,
на сламка да се подпираш
и па високо да ти е,
през пръстен да се провираш
и па широко да ти е.
Тоя грях що си направил,
първият гроб - брат ти е,
вторият гроб - това е било неща ти,
третият гроб - това е сестра ти.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021