* * *

Хайдушки грях

Станало й девет години,
как лежи Стоян, как боли.
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
станало й толкоз години
как лежиш, синко, как болиш;
не те е мама питала -
що лежиш, синко, що болиш,
сега ще мама попита.
Стоян мами си думаше:
- Мале мо, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да н' те излъжа.
Люта ме й клетва стигнала,
помниш ли, мале, знаеш ли,
когато беше сушата,
сушата, мале, кишата,
подир кишата - зла зима,
овце ни, мале, измряха
кучета, мале, бесняха,
тогаз се, мале, събрахме
дор девет млади овчаря
и си ний клетва дадохме -
остали живи овчици
през гора да си преведем
и в нова мера заведем,
пътник курбан да си сторим.
Кой да си стори курбаня -
на мен се падна, мале мо!...
Кат' си през гора вървяхме
по една тясна пътека,
насреща иде засмяна
Радчица - сестра най-малка,
в десето село женета.
Отдалеч ишмар й правя -
да върви без път, през гора;
пък тя ме, мале, не разбра
и аз й глава отрязах -
от туй лежа, мале, й боля.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021