Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдушки грях

Разболя ми се й млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
че лежал Стоян, че болял
цели ми девет години.
Не го й майка му питала
- Що лежиш синко, що болиш?
На десетата година,
тогаз го й майка му питала:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет години
откак си болен залежал -
девет постелки изгниха
и девет пъстри възглавници,
не те й майка ти питала
що лежиш синко, що болиш?
Стоян мама си думаше:
- Мале мо, стара майчице,
като ме питаш, да кажа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли
когато беше сушата,
сушата, мамо, кишата,
подир кишата - зла зима,
зла зима - гладна година,
че ни овцете измряха,
от триста - трички останаха,
кучета, мамо, избесняха.
Че ний се, мамо, събрахме
дор седемдесет овчари,
един се други питахме
какъв кяр да заловим,
коя й печалба най-лесна,
най-лесна и най-печална.
Всичките, мамо, казаха
хайдутлук да заловим.
Че ни се, мамо, сдумахме
хайдутлук, мамо, да правим.
През Великата неделя,
на Великия четвъртък,
в черкова се, мамо, кълнахме
хайдутлук, мамо, ще сторим.
Когото срещнем най-напред -
с кръвта му ще се причестим,
а със месото намърсим.
И ний, са мамо, заклехме.
Като се, мамо, кълнахме -
свещите, мамо, изгаснаха,
иконите, мамо, пищяха.
Всички се, мамо, питахме
кой ще ни бъде войвода.
Никой се, мамо, не нае
войвода, мамо, да стане,
че аз им станах войвода.
А че ги, мамо, поведох
из тия гори зелени.
Като през гора вървяхме
на пътя срещнах, мале мо,
кака и свако двамата
с тяхното малко детенце.
Нали са клетва кълнахме,
че когото срещнем най-напред
с кръвта му ще се причестим,
а със месото намърсим.
Помислих, мамо, помислих:
да убия кака - не бива -
не може свако без кака;
да убия свако - не бива -
не може кака без свако.
Че най-подиря, мамо, намислих
детето да им убия.
Че им детето заклахме,
наклахме огньове хайдушки,
детето, мамо, припекахме,
с кръвта му се причестихме.
Като са дете печеше
В огъня, мамо, пищеше,
пищеше, мамо, говори:
- Вуйчо ле, вуйчо Стояне,
не ти ли, вуйчо, досвидях,
та ме, вуйчо, погуби!
Мама на Стоян думаше:
- Като си, синко, туй сторил -
ощ девет години да лежиш!

 


Добрич, кв. Рилци; трапезна (Дамянов-Юнаци 1974, № 43 - "Грешен хайдутин - 2").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021