* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
лежал ми Стоян, болял ми,
лежал е девет години,
изгноили девет постилки
и девет пъстри възглавници
Мама му дума, Стояне,
хайде мама да те закара.
на Върбишки манастир,
духовник да те изповяда,
да кажеш тежки грехове.
Че го мама му закара,
на Върбишкия манастир.
Като се Стоян зададе,
манастира се заключи,
духовниците онемели,
кандилата са изгаснали.
Мама му се назад върнала,
вървели, що са вървели
минали поле широко
наели гора зелена
сред гора дърво високо
под дърво студен кладенец.
Мама му дума Стояне:
- Стояне, синко Стояне,
мама ти ще ти й духовник
дървото ще ти йманастир!
Стоян мама думаше:
- Като ме питаш, да кажа,
без да те, мамо, излъжа.
Тръгнахме, мамо, хайдути
на Великия четвъртък,
сторихме вяра и клетва,
къде, кого стигнем и срещнем,
с плата му ще се наядем,
с кръвта му ще се напием.
Срещнахме кака и бате,
у дома на гости идеха,
мъжка се рожба носеха.
Един си други думахме:
мама му да затрие ме
дете сираче ще остане,
че си детето затрихме.
Сред гора огън кладохме,
татко му го на шиш печеше,
мама му песен пееше.
Мама му дума: - Стояне,
Стояне, синко Стояне,
девет години си лежал
и още девет да лежиш,
и девет постилки да сгониш,
и девет пъстри възглавници.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021