* * *

Хайдушки грях

Залежа Стоян, заболя
от тежка болест невярна;
нито ми Стоян умира,
нито оздравя.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години кат' лежиш,
нито умираш, нито оздравяш.
Не съм те, синко, питала
от какво болен лежиш?
Стоян си майка продума:
- Като ме питаш, да кажа,
без да те, мамо, излъжа.
Помниш ли, майко, знаеш ли
сушата, мамо, кишата,
гладната, мамо, година.
Ах, че се, мамо, събрахме
дор седемдесет юнака,
верна си клетва дадохме
хайдутлук, мамо, да правим.
Когото срещнем най-напред -
главата ще му отрежем,
саблите да си окървавим,
с кръвта да се комкаме.
Като си из гора вървяхме,
най-напред, майко, срещнахме
сестрата, мамо, и зетя
със мъжко дете на ръце.
Ах, че се, мамо, чудихме -
ако си зетя заколим,
сестрата вдовица ще остане;
ако сестрата заколим,
дете сираче ще остане.
Ах, че детенце заклахме
и си из пътя тръгнахме.
Ходихме, хайдутувахме
дор девет цели години.
Като се назад върнахме,
дето детенце заклахме -
винена лоза никнала,
зряло си грозде имаше.
Аз си, мамо, посегнах
гроздето да си откъсна -
лоза се горе повдигна.
Ах, че се, мамо, ядосах,
че си сабята изтеглих
и си лозата посякох -
от лоза кърви потече;
тогаз ме глава заболя...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021