|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Дине болен лежи, бре джанъм, Дине болен лежи, ай мори,
Дине болен лежи, бре джанъм, лежи, кье да умре.
Диневата майка над глава му стои,
над глава му стои, ем го опитува,
ем го опитува, ем го разпитува:
- Кажи, Дине, кажи, от що болен лежиш?
- Ти като ме питаш, право кье ти кажам.
Ние кога бехме млади аджамии,
млади аджамии, млади харамии,
ние запалихме до девет одаи,
до девет одаи, все със младоженци,
до девет одаи, ем със мъжки деца.
Ние запалихме, ние изгорихме
до девет ми търла се вакли агнета.
Хайде ка писная, хайде ка викная,
хайде ка викная, тия ми агнета,
земя се зацепи, небо се отвори.
- Лежи си, сино, лежи ми, Дине,
лежи ми, Дине, ощ' девет години!
Джигурово, Санданско; инф. род. в Междурек, Кукушко (НПЮзБ 2/1994,
№ 952); изпълнява се по модела на първия стих.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|