* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
млад Стоян - млада гидия,
от тежка болест невярна.
Че лежа Стоян, че боля
цели ми девет години.
Стояновата майчица,
тъй на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет години
откакто, синко, ти лежиш.
Ни свършваш, синко, ни оздравяш.
Не съм те, мама, питала,
от какво ти е болестта?
Стоян майка си думаше:
- Майко ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
правичко да ти обадя.
Когато беше робството,
робството, майко, турското,
ние се бяхме събрали
дор седемдесет юнака.
Вярна си клетва дадохме,
де кого срещнем - да колим,
де кого стигнем - да бесим.
Мене ме, майко, избраха,
аз да им бъда главатар,
аз да им водя дружина.
Вярна си клетва дадохме,
кого отпървом пресрещнем
главата да му отрежем,
тяло му в огън да изгорим,
със кръвта да се причестим.
Аз знаех козя пътека,
че си дружина поведох.
Най-напред, мамо, срещнахме
моята сестра Тодорка.
Девет години станало,
откак Тодорка женихме,
на гости не е идвала,
на гости и на повратки.
Тя си на гости идеше,
мъжка си рожба носеше.
Че й детето вземахме
и му главата отрязахме.
Буен си огън кладохме,
тяло му в огън хвърлихме,
със кръвта се причестихме.
А кака Тодорка карахме,
да гледа и да припява.
Оттогаз, майко, аз боля
и няма, майко, да оздравям.
Мама Стояни думаше:
- Стояне синко, Стояне,
девет години как лежиш,
още ми девет да лежиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021