* * *

Хайдушки грях

- Синко Радиле, Радиле,
мама не те е питала
да не си нещо греховен,
или греховен, или не.
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога млад хайдук одех,
млад хайдук, млад рамбашия,
верна си клетва сторихме -
де кого видим и срещнем,
главата да му отрежем.
Вървехме, що вървехме,
настигнахме поле широко,
през поле вървел дърт старец,
бела му брада до пояс,
руса му коса на глава.
Всички си миром минаха,
ази си миром не минах
и си му глава отрезах,
трупът му на път препречих,
кой мине сеир да гледа.
Вървехме, що си вървехме,
настигнахме гора зелена,
през гора върви млад момък,
млад момък и млада булка,
булката люлка заденала
и в юнака мъжко детенце,
всички си миром минаха,
ази си миром не минах,
булката, майко, накарах,
та си детето раздена,
момък дърва събрал,
та си е огън наклал.
(...)
Мамо ле, стара майчице,
нали е Божа работа,
детето, майко, продума:
- До скоро ме, чичко, обръщай,
че ми оченца изтекоха
и се кожицата препърли.
- Синко Радиле, Радиле,
девет годин болен си лежал,
още девет да лежиш,
девет постилки си изгноял,
още девет да изгноиш.
Това дет' си сгрешил
през поле широко
е твоят мил бащица,
това дет' си срещнал
през гора зелена
е твоят мил братец
и твоята мила снахица,
и твоето братово детенце.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021