* * *

Хайдушки грях

Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
Станали девет години,
все лежиш, мамо, все болиш,
не съм те, мамо, питала
каква ти е болестта?
- Мамо ле, мила майчице,
като ме питаш, ще кажа,
думица няма да излъжа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата и кишата,
ония гладни години,
когато ни овцете измряха
и кучетата побесняха.
Че ние се, мамо, събрахме
дор седемдесет юнака,
де нямат майки да плачат,
де нямат дребни дечица.
Вярна си клетва заклехме,
отвъд село да излезем,
когото срещнем по-напред,
да му главата отрежем,
с кръвта му да се конкаме,
с месо му нахор да вземем.
Ние като, мамо, излязохме,
на край село срещнахме,
брат ми с жена си двамата
и тяхното малко детенце.
Дружината ми загърмя,
аз им нищо не рекох,
те на мене думаха:
- Стояне холон Стояне,
тъй ли ни беше думата?
- Чудя се, мамо, мая се,
какво да правя, да сторя?
Брат ми да заколиме,
буля вдовица ще остане,
буля ми да заколиме -
дете сираче ще остане.
Най-после, мамо, решихме,
че си детето заклахме,
че те са млади и хубави
друго дете ще добият.
Че си детето заклахме,
с кръвта му се конкахме,
с месо му нахор наемахме
и си балкана поехме.
Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Девет си години лежал,
и още девет да лежиш
грехове да си изплатиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021