* * *

Хайдушки грях

Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш
Мама ти не е питала
дали си нещо греховен.
Греховен мамо, та не ли
спомняш ли си кога бе сушата
и след сушата кишата
ние се, мамо, събрахме
дружина вярна сговорна
от седемдесет юнака
люта са клетва заклехме
като тръгнем по пътя
де кого срещнем и видим
да се не закачаме
Като, мамо, тръгнахме,
минахме поле широко
настахме поле широко
а после настахме гора зелена
насреща ми, мамо, идеха,
чичо и стрина двамата.
Стрина си, мамо, носеше
мънинко детенце на рамо
Всичките миром минаха
ала аз миром не минах.
Извадих сабя френгия
и си детето заколих
на шиш го нанизах
буен огън накладох
и си детето опекох
отрязох мръвка и я на чичо дадох
чичо я, мамо, изяде
отрязох мръвка на стрина,
стрина я захвърли
и аз й втора отрязох,
стрина си сълзи ронеше
и си мръвчица изяде.
Греховен мамо, та не ли
Майка му дума.
Ако си, майка, това направил
девет години като лежиш
още девет да лежиш,
с душа да не се делиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021