|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Викнал се Стефан, провикнал
от пиринските върхове:
- Слушайте, хора християне,
утре е света неделя,
черквите кье се отворат,
всичките хора кье идат,
свето причестъе да вземат;
и Стефан войвода кье дойде
свето причестъе да вземе,
че си е много греховен,
Кога беше луди, млади,
луди, млади - аджамии,
аджамии, харамии
азе войвода станах
на триста души комити.
Па си се клетва заклехме
кое как сретнем - да колем;
па си минахме през гора зелена,
тежка си сватба срещнахме
всички под нож турихме;
само булката оставихме,
на млад девер рацете отрезахме;
кога си рака видохме,
на десна рака златен пръстен,
на пръстен име написано:
това беше моето братче,
моето братче Иванчо.
Оттогава аз се закълнах
Млади комити да вода,
но под нож никой да не слагам.
Оттогаз ме глава заболя
и клето сърце закреа.
Затуй конка кье взема -
дано ми глава помине.
Дебрене, Санданско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|