* * *

Хайдушки грях

- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
а подир сушата кишата,
подир кишата гладното.
Ние си бяхме мнозина,
до девет братя левенти,
десетата сестра Петкана.
Ти не можа да ни изхраниш,
на всички работа намери,
кой чирак, кой калфа,
за мен работа нямаше
и аз от тебе избегнах,
и в гората забегнах,
че станах върли разбойник,
де кого срещнех - убивах.
Там си другари намерих,
че слязох с тях в полето,
че срещнахме сватба голяма,
на всички вино дадоха,
за мен, мамо, не стигна
от вино да посръбна,
всички ги, мамо, дариха
с бели кърпи ризници,
за мен кърпа не стигна.
Ех, че ми се присмяха:
- Сладко ли беше виното,
тънка ли ти е кърпата?
Ех че се, мамо, разсърдих,
а че си сабя извадих
на всите глави отрязах,
оставих само булката,
булката и младоженека
и ги в гора заведох,
и ги в дърво завързах -
единия накрай гората,
а другия в средата,
да викат, да се не чуват,
да гледат, да се не виждат.
Тогиз се майка провикна:
- Ех, синко, синко,
стана девет години
откак сестра ти ожених
досега хабер не чувах
и не са ми на гости идвали,
ти си сестра погубил!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021