* * *

Хайдушки грях

Разболял се един син ву майка,
шчо ми лежал деветна година,
ми изкинал деветне постели,
ми изкинал деветне промени,
дури е се майке сдодевало
от йзмети чино чинеешчи.
Сама майка сина изповеда:
- Кажи, синко, шчо грев си сторило,
шчо ми лежиш све толку леженье?
- Ай те майко, моя мила майко!
Ти ме прашаш, право кье ти кажа:
кога бевме аджамии,
мие бевме три-девет момчиня,
я чувавме гора Богданова,
шчо летеше туе не ворвеше
Проминае юнак и невеста,
мегю ними едно мъжко дете;
и фативме юнак и невеста,
им зедовме нихно мъжко дете
и со тея не й оставивме;
им загубивме нихно мъжко дете;
и со тея не й оставивме
и натеравме дорва да си берат,
и натеравме огън да запалят.
Разчинае силни огнои,
натеравме детето да го печат;
го пекое, дромни солдзи ронее.
И со тея не й оставивме;
и натеравме дете да си ядат,
Татко ядит и зад себе го криет,
майка ядит и в пазува го криет.
И со тея не й оставивме;
загубивме юнак и невеста,
й заспавме под път, над път.
Ушче еднъж той път ни падна,
мие шчо си от туе пройдовме,
на юнак беше изникнало,
изникнало цорвена яболка;
на невеста беше изникнало,
изникнало белана лозница;
на мъжко дете беше изникнало,
изникнало корстотен босильок.
Мие бевме три-девет момчиня,
изкинавме цорвена яболка;
шчо коснае цорвена яболка,
шчо коснае, туека треснае.
Аз изкинав и в пазува клавов,
за те лежа све 'олку лежанье!
Му се отговори негова стара майка:
- Ай те синко, мой мили синко!
Шчо си сторил големи греои,
колку си лежал, ушче толку да лежиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021