* * *

Хайдушки грях

Разболял се един син у майка,
шчо ми лежа време три години,
ми изкина три-девет постели,
дор и майке й се создевало:
- Али умри, синко, али стани!
- Ай те майко, моя мила майко,
ти ме прашаш, право кье ти кажам.
Кога бехме на луди замани,
си шетахме из гора зелена,
си сретихме юнак и невеста
и с ними едно мъжко дете.
Натерахме трески да береет,
и со тея не й остаихме;
натерахме огън да чинеет,
и с тей не й остаихме;
натерахме дете да колеет,
и со тея не й остаихме;
натерахме дете да печеет,
и с тея не й остаихме;
натерахме дете да го ядеет,
и со тея не й остаихме!...
Майка му ядит, в пазуа криет,
татко му ядит, зад себе хвърлят...
И с тея не й остаихме -
загубихме юнак и невеста,
юнак над път закопахме,
и невеста под път закопахме,
а детето под път закопахме.
На юнак шчо ми излезе -
ми излезе маслина яблоко;
на невеста шчо ми излезе -
ми излезе дреном на лозница;
на детенце шчо ми излезе -
ми излезе кръстатен босилек!
Загубихме юнак, ем невеста,
загубихме и младо детенце...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021