|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Търнала майка, търнала
със сина нах манастиран.
Колконо близко наближат,
манастиран се залюля,
кървава роса заросе,
дребно каменье запада.
Майка Стояну думаше:
- Казувай, сино, казувай,
какво си, синко, разправял
на лефтерскине години?
- Казувам, майчо, казувам -
другож, ага бе хайдуцко,
хайдуцко и харамийско,
та ми с хайдути походих.
Га бяхме в гора зелена,
та ми срещнахме, мале ле,
четири стотини сватове,
млада невеста водеха.
Пуснаха чашка да черпят -
до мене чашка не стигна;
пуснаха даре да дарят -
до мене даре не стигна.
Мене се люто разсърди,
извадих сабя френгия,
та се налево завъртях;
дур се надесно обърна -
всички под сабя паднаха,
остана юнак с невеста...
Давидково, Ардинско; хороводна (Кауфман-Тодоров 1970, № 1450);
непълна.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|