* * *

Хайдушки грях

Сакова лето, пролето
дали е боднож бивало,
или е лю мен сакова?
Когано лефтер да ходя,
когано моми да галям, (2)
пък те ме писват, привадат,
девлет му изметь да правям -
по денем телим да играм,
по нощем табье да копам.
Копахме, колко копахме,
изкопах млада невеста -
на ръчинкана пръстенче,
на пръстенчено писвано:
- Немой ме халай, юначе,
че съм въз майка едничка,
и въз бубайко самичка.
Те ме са рано вдигали,
рано изметян да сторям,
рано във станън да влезям,
тенки дарове да ткаем.
Нам с тебе млогу требало -
цяло щем село да дарим,
горна и долна махала,
врит бекярене юнаци
и лефтерине девойки.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021