* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода
лятос през двете недели,
през горещите празници.
Лежал малко ни много,
лежал е девет години,
изгнои девет постели
и девет шари възглави,
и девет горни завивки.
Накайдисала мама му
от жалост да го погледне,
от милост да го попита,
кайдиса и го попита:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как стана,
как лежиш, мама, как болиш,
от какво ти е мама болестта,
болестта, още теглостта?
Стоян мама си думаше:
- Стани ми, мамо, духовник,
на тебе да се изповядам.
Помниш ли, мамо, знаеш ли,
кога беше сушата,
наслед сушата - кишата,
наслед кишата - гладността.
Ний бяхме братя дружина,
дружина до деветима,
че ти се, мамо, уплаши,
че няма да ни изхраниш,
че ти ни, мамо, разпръсна
по турци и по българи.
Де козар даде, де овчар,
пък мене даде хайдутин
с хайдути да ходя,
на хайдутите главатар.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021